* * *
Огъчне припламна,
засвети и допари.
Искаше да топли,
а отвори рани .
Че нищото се свърши
как да разбера,
на огнище малко
коприва избуя.
Растение признато, лековито
даващо сила - упорито.
Защо ли го пиша,
какво пък ми остана...
Човек си диша,
раната си е рана.
засвети и допари.
Искаше да топли,
а отвори рани .
Че нищото се свърши
как да разбера,
на огнище малко
коприва избуя.
Растение признато, лековито
даващо сила - упорито.
Защо ли го пиша,
какво пък ми остана...
Човек си диша,
раната си е рана.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Шопландия Софийска Всички права запазени
