31 мая 2008 г., 18:20

* * * 

  Поэзия
638 0 3
Този свят е тъй ужасен,
в същото време - прекрасен.
Изморена съм от тревоги,
а детето иска да играе.
Майка ми далеч е,
а баща нямам.
Сама съм и няма кой да попитам
животът какво е?
Адът или Раят?
Изморена съм от безсънието нощем,
което тягостно се натрапва.
Изморена съм от глупостта
и сивотата на живота.
Но искам да живея и да се боря,
искам да летя и безгрижно да мечтая
за деня, когато ще съм в Рая.
Всичко тъй простичко изглежда,
а натоварва ме безкрайно.
Няма към кого да се обърна,
няма на кого да разчитам.
Сама съм и в този ден замъглен.
сама съм и избор нямам.

© Юлия Илиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • мила моя Юли кога ще си дойдеш в Пловдив за да ти покажа коя си много ми липсваш на Радо също и искаме да се видим ела си по скоро
  • Избора всеки ден е пред теб и стоиПорасналия човек го взема и продължава до следващия.Ако не знаеш коя си-бъди просто себе си!
  • красиво е поздрави
Предложения
: ??:??