May 31, 2008, 6:20 PM

* * *

  Poetry
874 0 3
Този свят е тъй ужасен,
в същото време - прекрасен.
Изморена съм от тревоги,
а детето иска да играе.
Майка ми далеч е,
а баща нямам.
Сама съм и няма кой да попитам
животът какво е?
Адът или Раят?
Изморена съм от безсънието нощем,
което тягостно се натрапва.
Изморена съм от глупостта
и сивотата на живота.
Но искам да живея и да се боря,
искам да летя и безгрижно да мечтая
за деня, когато ще съм в Рая.
Всичко тъй простичко изглежда,
а натоварва ме безкрайно.
Няма към кого да се обърна,
няма на кого да разчитам.
Сама съм и в този ден замъглен.
сама съм и избор нямам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Юлия Илиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • мила моя Юли кога ще си дойдеш в Пловдив за да ти покажа коя си много ми липсваш на Радо също и искаме да се видим ела си по скоро
  • Избора всеки ден е пред теб и стоиПорасналия човек го взема и продължава до следващия.Ако не знаеш коя си-бъди просто себе си!
  • красиво е поздрави

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...