farfalet (Мария Воденичарова)
3

27 июн. 2007 г., 01:30

* * *

Поэзия

800 0 1

Безмилостна си този път,

безжалостно ме гледаш.

В сълзи давиш се,

а пак не плачеш.

Удряш - не боли.

Падаш, а си права.

Права не в това, което си,

а в това, което правиш.

Оглеждаш се.

Теб те няма там.

Стоиш, а всъщност летиш.

Несъзряла още погледа си,

видя всичко.

Мълчиш.

Ще говорим, когато желаеш.

Докосвам с пръсти длан.

Изчезва.

Боли! Спри! Но нека продължи!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...