23 февр. 2010 г., 23:24

!!!

771 0 0

 

,,Две звезди...

една от тях е мама...''

                                  П. Й.

 

Стига плака, небе! Наводни ми душата.

Откъде ли се взе онзи дявол с рогата?

Като ангел с крила се яви на небето

и постави звезда с нежно име на цвете.

С ален пламък изгря, освети небосклона

и отчаяно много на лале ми напомня.

Тъй се казваше мама... и на нея я кръсти,

да ми свети в нощта, а деня да ми кърпи.

... и чемшир посади, като в двора, зеления,

ала в кал до уши го зави, като премия...

Само кръстът стърчи неподвластен на времето.

Тъжно вятър ечи. (като траурна песен е).

... а цветята замръзваха, като восъчни сълзи

и стеблата се кършеха умъртвени до кости.

Сега газя калта, за да паля свещиците,

а онази звезда аленее в очите ми.

 

Стига плака, небе! Стига рови в душата!

Аз подвих колене. Не платих ли цената...!?


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анета Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...