,,Две звезди...

една от тях е мама...''

                                  П. Й.

Стига плака, небе! Наводни ми душата.

Откъде ли се взе онзи дявол с рогата?

Като ангел с крила се яви на небето

и постави звезда с нежно име на цвете.

С ален пламък изгря, освети небосклона

и отчаяно много на лале ми напомня.

Тъй се казваше мама... и на нея я кръсти,

да ми свети в нощта, а деня да ми кърпи.

... и чемшир посади, като в двора, зеления,

ала в кал до уши го зави, като премия...

Само кръстът стърчи неподвластен на времето.

Тъжно вятър ечи. (като траурна песен е).

... а цветята замръзваха, като восъчни сълзи

и стеблата се кършеха умъртвени до кости.

Сега газя калта, за да паля свещиците,

а онази звезда аленее в очите ми.

Стига плака, небе! Стига рови в душата!

Аз подвих колене. Не платих ли цената...!?