* * *

26 мая 2005 г., 19:00

Поэзия

913 0 2

Не искам да усещам присъствието ти,

защото ще знам какво ми липсва.

Не искам да виждам очите ти,

защото от истините в тях ще ме боли.

Не искам да се будя в прегръдките ти,

защото ще живея в сън от мечти.

Не искам да знам вкуса на устните ти,

защото ще изпият последната капка живот в мен.

Не обичам да ми казваш, колко много знача за теб,

защото всъщност на никоя жена не вярваш.

Не обичам да сме винаги на едно мнение,

защото това ужасно ме плаши.

Не обичам да споделяме за мечтите си,

защото знам, че няма да сме искрени.

Не обичам, когато си толкова мил,

защото няма да имам сили да те излъжа...

...Дай ми обещание...

Да не обичаш мен, а някоя друга,

защото не мога...Не мога да си позволя да те изгубя.

zingy (Хр М)

2005-05-27T17:23:16+03:00

много ми хареса)))сигурно защото е истинско....
Fabiana (Галя Николова)

2005-05-27T09:31:59+03:00

И както е казал Шекспир: " Живеят само влюбените, останалите съществуват." - живей, гори, повярвай в любовта му, дори и да го изгубиш след време, знам че си струва. Поздрав мила Марина!