30 сент. 2005 г., 01:49

* * *

1.3K 0 1
Картина малка, закачена на стена,
забравена отдавна - минал миг
от любовта тъй славна и красива!
Който види те, за миг разбира
твоя гений, вдъхновение,
величието на твоето творение -
пламъкът наречен страст!
В адска паст е всеки, който те отрича!
Картината е малка, но идеите
отмиха кича на битието!
Картина малка - не,
а прозорче, гледащо небето!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Михаил Миков Все права защищены

Комментарии

Комментарии


  • Някога, когато все още рисувах бях писал нещо подобно
    6

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...