30.09.2005 г., 1:49

* * *

1.3K 0 1
Картина малка, закачена на стена,
забравена отдавна - минал миг
от любовта тъй славна и красива!
Който види те, за миг разбира
твоя гений, вдъхновение,
величието на твоето творение -
пламъкът наречен страст!
В адска паст е всеки, който те отрича!
Картината е малка, но идеите
отмиха кича на битието!
Картина малка - не,
а прозорче, гледащо небето!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаил Миков Всички права запазени

Коментари

Коментари


  • Някога, когато все още рисувах бях писал нещо подобно
    6

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...