30.09.2005 г., 1:49

* * *

1.3K 0 1
Картина малка, закачена на стена,
забравена отдавна - минал миг
от любовта тъй славна и красива!
Който види те, за миг разбира
твоя гений, вдъхновение,
величието на твоето творение -
пламъкът наречен страст!
В адска паст е всеки, който те отрича!
Картината е малка, но идеите
отмиха кича на битието!
Картина малка - не,
а прозорче, гледащо небето!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаил Миков Всички права запазени

Коментари

Коментари


  • Някога, когато все още рисувах бях писал нещо подобно
    6

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....