30.09.2005 г., 1:49

* * *

1.3K 0 1
Картина малка, закачена на стена,
забравена отдавна - минал миг
от любовта тъй славна и красива!
Който види те, за миг разбира
твоя гений, вдъхновение,
величието на твоето творение -
пламъкът наречен страст!
В адска паст е всеки, който те отрича!
Картината е малка, но идеите
отмиха кича на битието!
Картина малка - не,
а прозорче, гледащо небето!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаил Миков Всички права запазени

Коментари

Коментари


  • Някога, когато все още рисувах бях писал нещо подобно
    6

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...