30.09.2005 г., 1:49

* * *

1.3K 0 1
Картина малка, закачена на стена,
забравена отдавна - минал миг
от любовта тъй славна и красива!
Който види те, за миг разбира
твоя гений, вдъхновение,
величието на твоето творение -
пламъкът наречен страст!
В адска паст е всеки, който те отрича!
Картината е малка, но идеите
отмиха кича на битието!
Картина малка - не,
а прозорче, гледащо небето!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаил Миков Всички права запазени

Коментари

Коментари


  • Някога, когато все още рисувах бях писал нещо подобно
    6

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...