Не искам да съм сама сега, искам да има някой в моята тъга, да удрям с бухалка точката една, вместо да седя и да гледам цвета на залеза червен, на залеза уморен да гледа бедата на хората по света. Искам отново да се усмихна на нищото, но тъгата е заляза душата с ръжда и сърцето студено сега се опитва да се освободи от тази беда. Но жалко, без успех остава и горкото сега се прощава със щастието на нощта и се опитва да заспи така. Уви! Не ще го оставя аз така, ще му помогна с каквото мога, ще го накарам пак да затупти, а не ледено да стои. Ще го накарам песен весела да запее вместо ноти грозни да реди без ред. Ще си спомни то за миговете тъй щастливи и ще се усмихне отворило се за лунната нощ с мириса на люляк и пролетна прохлада, с цвят на цъфнала лина и блещукащата светлина на светулка, с шума на зелените жита и с плясъка на черната вълна.
Имаш огромен талант!Съдя от последните 3 стихотвотения които си поместила!Винаги съм искала и аз да мога да пиша такива неща но съм стигнала до етап бели стихове!Възхищавам ти се!Браво!Една голяма шестица от мен!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.