10 февр. 2005 г., 08:58

* * *

1.1K 0 0

Локвите попиха светлината,
слънцето я изпари
и погали грубо тъмнината
с ледни пръсти нейните очи.

И поникналите теменужки
във предсмъртния си час се давеха,
спомен за последните целувки
ги убиваше, защото не забравяха.

Можеше ли да забрави тя
горското дихание на пролет,
че самата беше късала цветя,
а сега е цвят, лишен от полет.

Скръсти сухи длани за молитва,
но не молеше за светлина,
молеше за още малко сили,
за да понесе, че е сама.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мира Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...