* * *

6 авг. 2005 г., 17:26

Поэзия

834 0 2

Ръцете ми се вкопчиха във края на въжето.
Опитвах се да се катеря - нямах сили.
Обърнах се надолу, там където,
не беше мястото за живи.

И в миг поисках хиляди криле,
а някога отричах ги с омраза.
Започна да се къса пустото въже
и аз разбрах каква е моята проказа.

Политнах, не красиво, не и грозно.
Неосъзнавах, но крещях.
И беше празно, беше все по-празно
и точно на финала спрях.

Събудих се. Усмихнах се.
Криле ли исках?
И за последен път чух онзи писък.
И вече не заспах.

* * *

Свързани произведения

Комментарии

Предложения