Ръцете ми се вкопчиха във края на въжето.
Опитвах се да се катеря - нямах сили.
Обърнах се надолу, там където,
не беше мястото за живи.
И в миг поисках хиляди криле,
а някога отричах ги с омраза.
Започна да се къса пустото въже
и аз разбрах каква е моята проказа.
Политнах, не красиво, не и грозно.
Неосъзнавах, но крещях.
И беше празно, беше все по-празно
и точно на финала спрях. ...