21 нояб. 2006 г., 12:08

* * *

905 0 13
Зимата прилягва до пътната врата
и сиви облаци ме гледат мрачно,
подай ми своята ръка
и ми кажи, че не е страшно.
И ако сняг лицето ми покрие
и мракът дните ми отвлича,
нали ти пак ще ме откриеш,
нали ще ме обичаш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мира Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • мерси
  • МНого е хубаво!
  • Благодаря ти за комплиментите Чар! Поздрави!
  • Страхотно, както и аватара ти!
    Комплименти!
  • Дано да ме открие, че без него съм загубена. Поздрави Ласка!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...