Nov 21, 2006, 12:08 PM
* * *
Зимата прилягва до пътната врата
и сиви облаци ме гледат мрачно,
подай ми своята ръка
и ми кажи, че не е страшно.
И ако сняг лицето ми покрие
и мракът дните ми отвлича,
нали ти пак ще ме откриеш,
нали ще ме обичаш.
и сиви облаци ме гледат мрачно,
подай ми своята ръка
и ми кажи, че не е страшно.
И ако сняг лицето ми покрие
и мракът дните ми отвлича,
нали ти пак ще ме откриеш,
нали ще ме обичаш.
© Мира All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
мерси
-
МНого е хубаво!
-
Благодаря ти за комплиментите Чар! Поздрави!
-
Страхотно, както и аватара ти!
Комплименти! -
Дано да ме открие, че без него съм загубена. Поздрави Ласка!
-
Сигурно ще те открие!
Хареса ми. -
Благодаря ви на всички за приятните коментари. Поздрави и усмивки от мен!!!
-
"Щом сме двама страшно няма ... "
Така е, винаги заедно е по лесно.
Поздрав и усмивка. -
Чудесен стих, Мира!!! Поздрави!!!
-
Харесва ми!
-
Красиво е! Поздрав
-
Хареса ми! Поздрави
-
Звучи като неизречена на глас молба - харесва ми!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
