* * *

Poetry

903 0 13

Зимата прилягва до пътната врата
и сиви облаци ме гледат мрачно,
подай ми своята ръка
и ми кажи, че не е страшно.
И ако сняг лицето ми покрие
и мракът дните ми отвлича,
нали ти пак ще ме откриеш,
нали ще ме обичаш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

дю (Мира)

мерси

2008-06-25T20:16:20+03:00
beti

МНого е хубаво!

2008-06-24T22:44:32+03:00
дю (Мира)

Благодаря ти за комплиментите Чар! Поздрави!

2006-12-06T11:33:17+02:00
ЧАР (Чавдар Кунчев)

Страхотно, както и аватара ти!
Комплименти!

2006-11-25T02:55:46+02:00
дю (Мира)

Дано да ме открие, че без него съм загубена. Поздрави Ласка!

2006-11-23T22:31:21+02:00

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0