Shmati (Дени)
39 113
6 февр. 2005 г., 12:01

* * * 

  Поэзия
1332 0 4

Край пътя седнала е майка с пеленаче

и нежно със ръце го гали,

а детето силно плаче

сякаш то за нещо жали.

И жената пребледняла

нежно му шепти

“Мила рожбо, време ни е за раздяла,

но недей да плачеш ти.

Зная втори ден си гладно

детенце мое мило,

но във време кръвожадно

чедо ти си се родило.

Тъжно ми е рожбо, тебе да призная,

че във друга къща щастие ще носиш

ала по-ужасно е да зная,

че гладно милостиня ти ще просиш.

Не вини ме чедо за това сега

тебе, че на други ще оставя,

знай сърцето ми е пълно със тъга

и помни, че няма аз да те забравя.

Дълго Господ молих нощ и ден

да даде на нас прехрана

ала по-щастливо ще си ти далеч от мен,

макар душата ми без тебе да е рана.

И целувам за последно твоето челце,

знаейки, че скоро ти ще ме забравиш,

но аз вечно ще те нося в моето сърце,

където и да си, каквото и да правиш.

Прости ми, ала няма що да ти даря

мило мое на последната ни среща

освен за всичко чедо аз да ти благодаря

с майчина сълза гореща.”

© Дени Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??