* * *
Край пътя седнала е майка с пеленаче
и нежно със ръце го гали,
а детето силно плаче
сякаш то за нещо жали.
И жената пребледняла
нежно му шепти
“Мила рожбо, време ни е за раздяла,
но недей да плачеш ти.
Зная втори ден си гладно
детенце мое мило,
но във време кръвожадно
чедо ти си се родило.
Тъжно ми е рожбо, тебе да призная,
че във друга къща щастие ще носиш
ала по-ужасно е да зная,
че гладно милостиня ти ще просиш.
Не вини ме чедо за това сега
тебе, че на други ще оставя,
знай сърцето ми е пълно със тъга
и помни, че няма аз да те забравя.
Дълго Господ молих нощ и ден
да даде на нас прехрана
ала по-щастливо ще си ти далеч от мен,
макар душата ми без тебе да е рана.
И целувам за последно твоето челце,
знаейки, че скоро ти ще ме забравиш,
но аз вечно ще те нося в моето сърце,
където и да си, каквото и да правиш.
Прости ми, ала няма що да ти даря
мило мое на последната ни среща
освен за всичко чедо аз да ти благодаря
с майчина сълза гореща.”
© Дени All rights reserved.
