* * *

Feb 6, 2005, 12:01 PM

Poetry

1424 0 4

Край пътя седнала е майка с пеленаче
и нежно със ръце го гали,
а детето силно плаче
сякаш то за нещо жали.
И жената пребледняла
нежно му шепти
“Мила рожбо, време ни е за раздяла,
но недей да плачеш ти.
Зная втори ден си гладно
детенце мое мило,
но във време кръвожадно
чедо ти си се родило. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

* * *

Want to read more?

Random works