6 февр. 2005 г., 12:03

* * *

1.3K 0 3
Дали аз истински обичах,
дали сърцето си със тебе споделих
или лъжливо аз във обич ти се вричах
и сърцето ти на прах разбих.

Дали е лошо, че сълзи не капят
и че мислите по тебе не летят,
че очите ти сърцето не разтапят
и че думите лъжовни не болят.

Дали сега когато си далече
ще разбера, че искам да си с мен,
да бъде всичко по – различно вече,
да стане топъл погледът студен.

Дали виновна бях за всичкото това,
което стана между нас
и със ледени слова
обичта дали погубих аз . . .

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дени Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Дени, пишеш много хубаво и ако послушаш моя приятелски съвет, да слагаш заглавия на стиховете си, ще усилиш тяхното въздействие върху читателя, а и по този начин ще се запомнят. Иначе как някой ще ти каже: -Много ми хареса стихотворението ти *** !...
  • Ами да 6браво, много хубаво пишеш.
  • Ех...отново 6

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...