6.02.2005 г., 12:03

* * *

1.2K 0 3
Дали аз истински обичах,
дали сърцето си със тебе споделих
или лъжливо аз във обич ти се вричах
и сърцето ти на прах разбих.

Дали е лошо, че сълзи не капят
и че мислите по тебе не летят,
че очите ти сърцето не разтапят
и че думите лъжовни не болят.

Дали сега когато си далече
ще разбера, че искам да си с мен,
да бъде всичко по – различно вече,
да стане топъл погледът студен.

Дали виновна бях за всичкото това,
което стана между нас
и със ледени слова
обичта дали погубих аз . . .

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дени Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Дени, пишеш много хубаво и ако послушаш моя приятелски съвет, да слагаш заглавия на стиховете си, ще усилиш тяхното въздействие върху читателя, а и по този начин ще се запомнят. Иначе как някой ще ти каже: -Много ми хареса стихотворението ти *** !...
  • Ами да 6браво, много хубаво пишеш.
  • Ех...отново 6

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....