3 апр. 2005 г., 18:16

* * *

1.3K 0 2
Замислено и тихо момче
с големи тъжни очи,
чийто поглед прониква в мен
и нежно ме разтърсва
с неосъзнатата си чувственост.
Душата ти е толкова самотна,
толкова отдалечена, затворена -
непристъпна крепост,
изградена от останките на разрушените ти мечти ...
Как искам да те даря с докосване,
което да можеш да почувстваш
така, както не си чувствал отдавна.
Искам само да протегна ръка
и тя да не бъде безплътна за теб ...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Чудя се дали за него ще означава нещо ...
  • Бих искала да го чета отново и отново.

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...