* * *

3 апр. 2005 г., 18:16

Поэзия

955 0 2

Замислено и тихо момче
с големи тъжни очи,
чийто поглед прониква в мен
и нежно ме разтърсва
с неосъзнатата си чувственост.
Душата ти е толкова самотна,
толкова отдалечена, затворена -
непристъпна крепост,
изградена от останките на разрушените ти мечти ...
Как искам да те даря с докосване,
което да можеш да почувстваш
така, както не си чувствал отдавна.
Искам само да протегна ръка
и тя да не бъде безплътна за теб ...

* * *

Свързани произведения

Комментарии

Предложения