3 abr 2005, 18:16

* * * 

  Poesía
957 0 2
Замислено и тихо момче
с големи тъжни очи,
чийто поглед прониква в мен
и нежно ме разтърсва
с неосъзнатата си чувственост.
Душата ти е толкова самотна,
толкова отдалечена, затворена -
непристъпна крепост,
изградена от останките на разрушените ти мечти ...
Как искам да те даря с докосване,
което да можеш да почувстваш
така, както не си чувствал отдавна.
Искам само да протегна ръка
и тя да не бъде безплътна за теб ...

© Тя Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Чудя се дали за него ще означава нещо ...
  • Бих искала да го чета отново и отново.
Propuestas
: ??:??