Лист хартия - химикалката го раздира.
Нечий истинали ръце, пишат отдавна преживяни редове.
Някой с кубчета лед сърцето й е покрил.
Забравена тайна от нея е скрил.
Далечен глас, едно писмо.
Болка тежка, страдание едно.
В нея някой пак е влизал,
оставил само замръзналите стъпки.
Безбройно много пъти той излизал,
душата й ранена, изпълнена със кръпки.
От силна болка заслепена, от нещастието уморена,
не пита вече кой обича, а себе си от света отрича.
Вледенен дъхът й спира и бавно сърцето й умира.
И вече мрази живота - не знае защо.
Липсва и нещо - не знае какво.
Влюбена е в някой - не знае в кого.
Отчаяно търси спасение, пита - къде ли е то?!