25 ene 2006, 19:57

* * *

  Poesía
911 0 0

Лист хартия - химикалката го раздира.
Нечий истинали ръце, пишат отдавна преживяни редове.
Някой с кубчета лед сърцето й е покрил.
Забравена тайна от нея е скрил.
Далечен глас, едно писмо.
Болка тежка, страдание едно.
В нея някой пак е влизал,
оставил само замръзналите стъпки.
Безбройно много пъти той излизал,
душата й ранена, изпълнена със кръпки.
От силна болка заслепена, от нещастието уморена,
не пита вече кой обича, а себе си от света отрича.
Вледенен дъхът й спира и бавно сърцето й умира.
И вече мрази живота - не знае защо.
Липсва и нещо - не знае какво.
Влюбена е в някой - не знае в кого.
Отчаяно търси спасение, пита - къде ли е то?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тайнаствена Игра Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...