28 мая 2006 г., 00:22

* * *

743 0 5

Като сняг,
като мед,
като пролет...
Като дъжд през април,
като сън...
Като дъх на жасмин,
като люляк,
като крем карамел,
като звън
на камбанка по коледа.
Прелест!
Като мирис на нова зора.
Когато си млад, свеж и девствен,
озарен от надежда добра.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маргарита Дянкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • хах, не знам защо говориш така за стихотворенията си с камбанки и цветя. това определено също е добро.
  • На Здравка трябва да кажа, че когато го писах изобщо не съм се сещала за онази песен. Може би само подсъзнателно.
  • Ама разбира се, че това е младостта! Много свежо стихотворение!Много сетивно...
  • Не, Красимире, не съм го сътворила с рекламна цел!. Просто исках да покажа колко е хубаво да си млад.
  • Много ми хареса! 6

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...