Търся те, под болните клепачи
на отминаващата зима,
моя Самота.
По пътищата кални
събирам ледените ти кристали-заразени.
Икам да те стопля или да те разтопя...
Липсваш ми както липсва кучето бездомно
на стареца с дрипи, виждащ своето
във всеки мръсен пес-жалък и окаян.
Ще те търся, умираща дори
зад ъгъла с блеснал поглед,
чакаща да я намерят ...