20 jun 2005, 4:00

***

  Poesía
1.4K 0 3
Търся те, под болните клепачи
на отминаващата зима,
моя Самота.
По пътищата кални
събирам ледените ти кристали-заразени.
Икам да те стопля или да те разтопя...
Липсваш ми както липсва кучето бездомно
на стареца с дрипи, виждащ своето
във всеки мръсен пес-жалък и окаян.
Ще те търся, умираща дори
зад ъгъла с блеснал поглед,
чакаща да я намерят
и да я приспят във вечен сън.
.
Намерих те-
приличаше на гъсеница-
умираща, дарявайки на друг живот-
Красива пеперуда излетя,
а на крилата беше нарисувана Тъга.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дъга Есенна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...