20 jun 2005, 4:00

***

  Poesía
1.4K 0 3
Търся те, под болните клепачи
на отминаващата зима,
моя Самота.
По пътищата кални
събирам ледените ти кристали-заразени.
Икам да те стопля или да те разтопя...
Липсваш ми както липсва кучето бездомно
на стареца с дрипи, виждащ своето
във всеки мръсен пес-жалък и окаян.
Ще те търся, умираща дори
зад ъгъла с блеснал поглед,
чакаща да я намерят
и да я приспят във вечен сън.
.
Намерих те-
приличаше на гъсеница-
умираща, дарявайки на друг живот-
Красива пеперуда излетя,
а на крилата беше нарисувана Тъга.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дъга Есенна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...