* * *
Ти тръгваш, аз оставам сянка.
От истинска превръщам се
във минало!
Ще срещнеш пак очи красиви,
а аз ще бъда само спомен!
Душата си превърнах в бряг,
но ти не стъпи никога на него
И нямаше за мене свят
във който аз да заживея.
Не ме запомняй в утро или залез
не ме повтаряй в никое от тях!
Не бива мъртвата любов да те уплаши,
защото жива ще съм, ако в теб горях!
От истинска превръщам се
във минало!
Ще срещнеш пак очи красиви,
а аз ще бъда само спомен!
Душата си превърнах в бряг,
но ти не стъпи никога на него
И нямаше за мене свят
във който аз да заживея.
Не ме запомняй в утро или залез
не ме повтаряй в никое от тях!
Не бива мъртвата любов да те уплаши,
защото жива ще съм, ако в теб горях!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
