Jul 23, 2006, 12:35 AM

* * * 

  Poetry
647 0 10
Ти тръгваш, аз оставам сянка.
От истинска превръщам се
във минало!
Ще срещнеш пак  очи красиви,
а аз ще бъда само спомен!
Душата си превърнах в бряг,
но ти не стъпи никога на него
И нямаше за мене свят
във който аз да заживея.
Не ме запомняй в утро или залез
не ме повтаряй в никое от тях!
Не бива мъртвата любов да те уплаши,
защото жива ще съм, ако  в теб горях!

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • невероятен стих си създала, Джейни!
  • Благодаря на всички вас!
  • Огън стих, Жени, браво!
  • "Душата си превърнах в бряг,
    но ти не стъпи никога на него"

    Силни думи,Джейни!Хареса ми!
    Поздрав!
  • Браво, Джейни!
    Много, много ми хареса! Можеш, така че - само напред, никога назад! Не показвай, че си ранима!
    Поздрав!
  • Не ме запомняй в утро или залез
    не ме повтаряй в никое от тях!
    Не бива мъртвата любов да те уплаши,
    защото жива ще съм, ако в теб горях!

    Образността и виталността на стиховете са ти запазена марка.Браво.
  • "...друга с очи красиви ,а аз ще бъда само спомен"-преработи го,можеш..."душата си превърнах в бряг,но ти не стъпи никога на него"-чудесно казано,перфектно
  • Хубав стих, Джейни!!!
  • Добро утро, Джейни! Ето , че станах рано в неделя сутринта и отново
    и стиховете ти отново зареждат утрото ми с красота! Благодаря ти !
    "...Душата си превърнах в бряг,
    но ти не стъпи никога на нея
    и нямаше за мене свят,
    във който аз да заживея...!"
    Много е хубаво!
  • А на теб Кукиша благодаря!
    За мен си много добър поет и приемам твоите забележки.
Random works
: ??:??