Jul 23, 2006, 12:35 AM

* * *

  Poetry
813 0 10
Ти тръгваш, аз оставам сянка.
От истинска превръщам се
във минало!
Ще срещнеш пак  очи красиви,
а аз ще бъда само спомен!
Душата си превърнах в бряг,
но ти не стъпи никога на него
И нямаше за мене свят
във който аз да заживея.
Не ме запомняй в утро или залез
не ме повтаряй в никое от тях!
Не бива мъртвата любов да те уплаши,
защото жива ще съм, ако  в теб горях!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....