14 июн. 2006 г., 13:47

* * *

1K 0 0
Висока, страшна черна порта,
заключила зад себе си покой.
Пазач на мен и на живота ми,
и на изстрадали души безброй.

Алеята е призрачна и чужда,
но същевременно зове да я последваш.
А неуверените крачки те измарят
и няма сили и да се огледаш.

При все това, наблизо някъде съзираш
познато име, някога обичано,
и болка скрива погледа премрежен,
но виждаш ясно кръста, върху който е изписано.

Разтърсват се гърдите от ридание,
сподавено преди години още.
Докосваш паметника с пръсти ледени.
Реален е. Ала не топли нощем.

Какво ще кажеш днес е без значение,
защото мен завинаги ме няма.
Не искам аз неблагодарните ти сълзи,
нито пък закъснели разкаяния.

Не искам да си спомняш, да скърбиш.
Изтрий за мене всяка мисъл.
Не искам вече да съм част от теб.
Защото просто няма смисъл.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илица Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...