Планината ме гледа през прозорче унило и през четири реда ме преписва с мастило от небето среднощтно и от моите сънища. Тя е там денаонощтно и е моята спътница. Планината ме гледа в бетонна кутия как се блъскам на педя в гранита и вия. Как излизам и влизам, как съм вързана яко, за света не измислен от мен, а от някой. Аз сънувам пътеки и големи полета, аз съм миг еднодневен. Планината ме гледа.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.