10 янв. 2006 г., 17:32

* * * 

  Поэзия
762 0 2
Планината ме гледа
през прозорче унило
и през четири реда
ме преписва с мастило
от небето среднощтно
и от моите сънища.
Тя е там денаонощтно
и е моята спътница.
Планината ме гледа
в бетонна кутия
как се блъскам на педя
в гранита и вия. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Чомакова Все права защищены

Предложения
: ??:??