* * *
Планината ме гледа
през прозорче унило
и през четири реда
ме преписва с мастило
от небето среднощтно
и от моите сънища.
Тя е там денаонощтно
и е моята спътница.
Планината ме гледа
в бетонна кутия
как се блъскам на педя
в гранита и вия.
Как излизам и влизам,
как съм вързана яко,
за света не измислен
от мен, а от някой.
Аз сънувам пътеки
и големи полета,
аз съм миг еднодневен.
Планината ме гледа.
през прозорче унило
и през четири реда
ме преписва с мастило
от небето среднощтно
и от моите сънища.
Тя е там денаонощтно
и е моята спътница.
Планината ме гледа
в бетонна кутия
как се блъскам на педя
в гранита и вия.
Как излизам и влизам,
как съм вързана яко,
за света не измислен
от мен, а от някой.
Аз сънувам пътеки
и големи полета,
аз съм миг еднодневен.
Планината ме гледа.
© Мария Чомакова All rights reserved.
