15 окт. 2008 г., 22:27

* * * 

  Поэзия
644 0 1

В прегръдката на книга от лъжи
виждам се загубена в безкрая
и страдам с пластмасови сълзи,
тропащи по пода в празна стая.

 

Но гробна тишина е завладяла
това царство на несбъднати мечти
и само на тази мисъл съм се спряла:
"Къде... къде сред звездите си ти?!"

 

Толкова ръце към теб се протягат
в тази хищна, любовна прегръдка,
а клоните на времето мен пленяват,
мен и моята нищожничка тръпка.

 

Кажи ми как да покажа трепета
на малкото невидимо сърце,
щом не се откроява скелета
сред толкова желаещи те ръце?

© Няма значение Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??