* * *
В прегръдката на книга от лъжи
виждам се загубена в безкрая
и страдам с пластмасови сълзи,
тропащи по пода в празна стая.
Но гробна тишина е завладяла
това царство на несбъднати мечти
и само на тази мисъл съм се спряла:
"Къде... къде сред звездите си ти?!"
Толкова ръце към теб се протягат
в тази хищна, любовна прегръдка,
а клоните на времето мен пленяват,
мен и моята нищожничка тръпка.
Кажи ми как да покажа трепета
на малкото невидимо сърце,
щом не се откроява скелета
сред толкова желаещи те ръце?
© Няма значение All rights reserved.
