04 МАРТ
Цвете есенно красиво,
всичко твое обично попивам.
Безпределно е и съкровено,
твойто чувство,
от ръцете ти родено.
Стихия вихрена, копнежна,
заливала те с много нежност,
макар и късно, но откривам
и двама ви с
любов завивам.
Ех, колко малка беше,
колко крехка и свенлива.
Достатъчна си... в лунните
му нощи луди
любовта за миг да се събуди.
Достатъчна си!
Да си жива!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Делфи Все права защищены
