25 abr 2007, 0:04

04 МАРТ

  Poesía
1.1K 0 4



Цвете есенно красиво,

всичко твое обично попивам.

Безпределно е и съкровено,

твойто чувство,

от ръцете ти родено.

 

Стихия вихрена, копнежна,

заливала те с много нежност,

макар и късно, но откривам

и двама ви с

любов завивам.

 

Ех, колко малка беше,

колко крехка и свенлива.

Достатъчна си... в лунните

му нощи луди

любовта за миг да се събуди.

 

Достатъчна си!

Да си жива!


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Делфи Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Знаеш ли, като ми дойдеш, аз си тръгвам! На какъв език да ти го кажа!!!
  • Поздрав!6
  • Благодаря! Навярно! Засега е само идея, очаквам да я развия! За по-надълбоко ми трябват "източници"... и да съм като ...Цефулес!
  • Навярно на тази дата се е случило нещо много съкровено!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....