* * *
627
0
0
Самотата - като керван
С каменни сенки...
Влачи четирите конски опашки
По безмилостния ход на времето
Искала е
Да прегризе стоманеното въже
На лекомислената безкрайност
Бясно
Тича и препуска
С черните коне по ръба на огледалото
В крилат змей да се превърне
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Янко Все права защищены
