* * *
621
0
0
Самотата - като керван
С каменни сенки...
Влачи четирите конски опашки
По безмилостния ход на времето
Искала е
Да прегризе стоманеното въже
На лекомислената безкрайност
Бясно
Тича и препуска
С черните коне по ръба на огледалото
В крилат змей да се превърне
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Янко Всички права запазени
