* * *
Искам да бесувам и аз заедно със
пластовете черни,
раздухвани преди вечеря
облаци на дъжд.
Искам да троплоля с тежки пръски,
с гъсти капки, като с пръсти,
да се ровя във размекваща се почва,
да започна
страшно, със кисъка хриплив на гръм,
разбягващ майките от пясъчника,
с мириса – тревога за прането,
и да налетя да пълня локви,
спекли се от скуката на август,
да разтреса чадъри пред кафето,
и да издуя пликчета с покупки,
всички дупки
на дечицата във пясъка да срина,
да отмина
бавно и лъжливо –
предпазливо
да се покаже пак навън народа,
аз пак да ги забърша
със недоизстискан дрипав мах,
под навесите да дозъзнат
истеричния ми летен смях.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Рая Деянова Все права защищены
