* * *
Искам да бесувам и аз заедно със
пластовете черни,
раздухвани преди вечеря
облаци на дъжд.
Искам да троплоля с тежки пръски,
с гъсти капки, като с пръсти,
да се ровя във размекваща се почва,
да започна
страшно, със кисъка хриплив на гръм,
разбягващ майките от пясъчника,
с мириса – тревога за прането,
и да налетя да пълня локви,
спекли се от скуката на август,
да разтреса чадъри пред кафето,
и да издуя пликчета с покупки,
всички дупки
на дечицата във пясъка да срина,
да отмина
бавно и лъжливо –
предпазливо
да се покаже пак навън народа,
аз пак да ги забърша
със недоизстискан дрипав мах,
под навесите да дозъзнат
истеричния ми летен смях.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Рая Деянова Всички права запазени
