Черни чувства задушават ми сърцето
и студена пот избива по лицето.
Стяга и притиска всичко със страшна сила -
в свойта длан съдбата мен е свила.
Чувам вечно само своя дих
и мисълта изляна в този глупав стих.
Тъмната влага навлиза в мен...
той идва мрачен и студен...
В мозъка цветни картини ми представя,
мъчи го, троши го, но той не забравя.
И той и тя до мене спират,
със страшна сила вятърът бучи, ...