Кiara (Киара)
182 300
17 сент. 2007 г., 23:05

10 грама сричане в бяло 

  Поэзия
992 0 15
 

След теб

небето си остана същото -

задушливо сиво, потопено  в бяло.

Прегазени навън скимтят

надеждите на януари,

но до тогава има много време -

половин живот на заем -

успокоение във десет грама.

Измачкан, погледът ми се изправя

пред огледалната ти съвест

и завещаното приятелство

изплюва се върху

венозната ми същност.

- Благодаря,

но не,

не искам друго.

Подай иглата

с наркотика,

за да млъкнат

гласовете на децата

и да спре да духа този вятър,

за който аз съм вече бездиханен.

След теб животът продължи

в странични пътища.

Останаха ми само бялата

зависимост,

табелите

и абажура в стаята.

Със нуждата

да притъпя деня, преди отново

да го скрия в расо,

преди студът да е порязал

думите - подлепвам времето,

за кратко.

След теб

животът ми метално-звънко е разменен

за нещо твърдо,

нещо леко.

Повярвай ми,

не само  самоубийците

кошмарно

изтрезняват срещу себе си.

Катарзисно заседнал съм

в това да възприема,

че след теб

останаха ми само сметките

със Господ

и още десет грама

сричане във бяло.

 

© Киара Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Отряза от кожата ми и я запълни с бяло.
  • Силно!Действа като шамар.Браво!!!
  • за нещо твърдо,

    нещо леко.

    Повярвай ми,

    не само самоубийците

    кошмарно

    изтрезняват срещу себе си.
    ..................

    че след теб

    останаха ми само сметките

    със Господ

    и още десет грама

    сричане във бяло.
    ......

    боли ме,
    сякаш аз съм те раждала.
  • "Катарзисно заседнал съм
    в това да възприема,
    че след теб
    останаха ми само сметките
    със Господ
    и още десет грама
    сричане във бяло."

    ...!!!


  • Толкова си... силна и вълнуваш!
    Нямам думи!
  • Ей това ми харесва в живота- Надскачаш себе си или пропадаш с гръм и трясък и после пак Ницше и неговото безкрайно повторение на един и същ живот. Стихът е хубав.
  • Голямо БРАВО!
  • Няма нужда да се коментира-дълбочината говори сама за себе си!
    Поздрави!
  • Не зная какво да кажа...
    !!!
  • "Повярвай ми,

    не само самоубийците

    кошмарно

    изтрезняват срещу себе си."

    Нямам думи...
    Поезията ти, крещи!!!

    Моите поздравления!
  • "Повярвай ми,
    не само самоубийците
    кошмарно
    изтрезняват срещу себе си..."
    Направо ме изумяваш,страхотен стих!
  • мноого интересни хрумки имаш!харесвам стила ти,идеята е приемлива...според мен л.герой сам се е отказал,слабостта е сладка...
  • Тъжно е доста; уморено и същевременно тревожно... Много са нещата... Пресъздала си ги страхотно истински, Киара!
  • Много е дълбоко... и тъжно... може би точно затова ми хареса толкова много... Поздрави!
  • Браво!
Предложения
: ??:??