След теб
небето си остана същото -
задушливо сиво, потопено в бяло.
Прегазени навън скимтят
надеждите на януари,
но до тогава има много време -
половин живот на заем -
успокоение във десет грама.
Измачкан, погледът ми се изправя
пред огледалната ти съвест
и завещаното приятелство
изплюва се върху ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up