10 грама сричане в бяло
| След теб небето си остана същото - задушливо сиво, потопено в бяло. Прегазени навън скимтят надеждите на януари, но до тогава има много време - половин живот на заем - успокоение във десет грама. Измачкан, погледът ми се изправя пред огледалната ти съвест и завещаното приятелство изплюва се върху венозната ми същност. - Благодаря, но не, не искам друго. Подай иглата с наркотика, за да млъкнат гласовете на децата и да спре да духа този вятър, за който аз съм вече бездиханен. След теб животът продължи в странични пътища. Останаха ми само бялата зависимост, табелите и абажура в стаята. Със нуждата да притъпя деня, преди отново да го скрия в расо, преди студът да е порязал думите - подлепвам времето, за кратко. След теб животът ми метално-звънко е разменен за нещо твърдо, нещо леко. Повярвай ми, не само самоубийците кошмарно изтрезняват срещу себе си. Катарзисно заседнал съм в това да възприема, че след теб останаха ми само сметките със Господ и още десет грама сричане във бяло. |
© Киара All rights reserved.
