на човека, който ми каза всичко с най-тихите думи...

на дядо

Мухите на лятото пият от виното.

Спомени стичат се. Старите синори

капят, дълбаят сълзи по лицето ми.

Свърши се вече. Свърши се с детството.

Пукат, пропукват се дини презрели,

жадно отпивам от свойте недели,

които са всичко - и празник, и памет,

които с бонбони и кикот ни мамят.

А ние - примамени, светнали грабим

и кътаме мигове - спомени правим.

Разцъфват отдавна живелите хора,

натрупали всички сезони на двора.

Сред тях се изправя един и ме вика.

На място оставам. Политат очите ми.

От лятото вдишвам и тихо присядам

до едничкото детство. Едничкото: дядо.