***
на човека, който ми каза всичко с най-тихите думи...
на дядо
Мухите на лятото пият от виното.
Спомени стичат се. Старите синори
капят, дълбаят сълзи по лицето ми.
Свърши се вече. Свърши се с детството.
Пукат, пропукват се дини презрели,
жадно отпивам от свойте недели,
които са всичко - и празник, и памет,
които с бонбони и кикот ни мамят.
А ние - примамени, светнали грабим
и кътаме мигове - спомени правим.
Разцъфват отдавна живелите хора,
натрупали всички сезони на двора.
Сред тях се изправя един и ме вика.
На място оставам. Политат очите ми.
От лятото вдишвам и тихо присядам
до едничкото детство. Едничкото: дядо.
© Ива Колева All rights reserved.
