29 февр. 2012 г., 10:30

* * *

857 0 0

Старецът плахо там стои,
там замръзналата спирка, а сърцето спи...
Там леден град под силните вълни,
там зимният прозорец - дъх студен,
в тежки вопли жадно уловен...

Старецът тихо там седи,
изкривява почерк върху лист - хвърчи,
отпечатък върху втори сам оставя и мълчи...
Пръска перли върху лед смразен -
и сълзи глинени от мрака уморен,
а очите там са стъклени, само
бляскат в нищото захвърлени.

Старецът вечно там лежи,
там замръзналата спирка и сърцето спи.
Ни в ледения град, ни с дъх студен,
без вопли тежки, без почерк изкривен,
не перли, не сълзите глинени,
а единствен отпечатък на живот
в очите прозрачно стъклени!

 

П.С  В памет на стареца с най-стъклените очи и единственият, който пръскаше своите перли!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Христова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...