Старецът плахо там стои,
там замръзналата спирка, а сърцето спи...
Там леден град под силните вълни,
там зимният прозорец - дъх студен,
в тежки вопли жадно уловен...

Старецът тихо там седи,
изкривява почерк върху лист - хвърчи,
отпечатък върху втори сам оставя и мълчи...
Пръска перли върху лед смразен -
и сълзи глинени от мрака уморен,
а очите там са стъклени, само
бляскат в нищото захвърлени.

Старецът вечно там лежи,
там замръзналата спирка и сърцето спи.
Ни в ледения град, ни с дъх студен,
без вопли тежки, без почерк изкривен,
не перли, не сълзите глинени,
а единствен отпечатък на живот
в очите прозрачно стъклени!

П.С  В памет на стареца с най-стъклените очи и единственият, който пръскаше своите перли!