11 май
Познах го – онзи уличен певец с китара,
преди години пял на Орлов мост,
поставил шапката си пак на тротоара
с два лева в нея и... един въпрос:
Не стана ли курбан, интелигенцийо,
във хищническо, бездуховно време,
забравила високите претенции,
затъвайки в дребнавите проблеми?!
Че дарбите, от Господа ти дадени,
в ъглите на живота са захвърлени,
а в златните блюда пируват гарвани
с мечтите ти, с крилете ти опърлени!
Гориш ти – свещ, оставена на вятъра,
но скоро ще угаснеш в тъмнината,
последна бяла лястовица пратила
с надеждата да върне светлината!
А там, на политическата сцена,
се вихри извратеното изкуство –
скопено, без идеите големи,
с безнравствения лик на свят безчувствен...
Поспрях до музиканта и очите ни
се срещнаха. Помолих: "Посвирете!"
Запя: "Смъртта е купила душите ни!"
Разплака се китарата в ръцете му!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены
!
