12 мая 2013 г., 09:48

11 май 

  Поэзия » Гражданская
769 0 12

Познах го – онзи уличен певец с китара,

преди години пял на Орлов мост,

поставил шапката си пак на тротоара

с два лева в нея и... един въпрос:

 

Не стана ли курбан, интелигенцийо,

във хищническо, бездуховно време,

забравила високите претенции,

затъвайки в дребнавите проблеми?!

 

Че дарбите, от Господа ти дадени,

в ъглите на живота са захвърлени,

а в златните блюда пируват гарвани

с мечтите ти, с крилете ти опърлени!

 

Гориш ти – свещ, оставена на вятъра,

но скоро ще угаснеш в тъмнината,

последна бяла лястовица пратила

с надеждата да върне светлината!

 

А там, на политическата сцена,

се вихри извратеното изкуство –

скопено, без идеите големи,

с безнравствения лик на свят безчувствен...

 

Поспрях до музиканта и очите ни

се срещнаха. Помолих: "Посвирете!"

Запя: "Смъртта е купила душите ни!"

Разплака се китарата в ръцете му!

 

 

 

© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??