24 апр. 2007 г., 12:41

11 септември

779 0 6

                                                        
                                                         
                                                         11  септември


                                               
   Навсякъде смърт и разруха,
                                                   земя посивяла и нищо родено.
                                                   Никъде не усеща разтуха
                                                   сърцето човешко стаено.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анна Станоева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • много ми беше гадно като разбрах че се е случило това.. и пък и на рд-то ми.. бях малка и си мислех че аз съм виновна... ах.. колко сме наивни децата поздрави за стиха !
  • ...И никога няма да се забрави ужаса и болката!
  • Хубаво е!
  • И двамата сте прави,а аз искам само истини.Тук съм за да споделям и да си сверя часовника.И по-кротко,не подхожда на поетиАма усмихнете се наистина.
  • само дето не е 9-и,а 11-и.11-и септември е станал като нарицателно за разруха. Първата асоциация с тази дата са атентатите. Не се прави паднал от небето.

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...