13-ти месец идва - казваме му: "Мирно!"...
Съдбите ни - заспали птици във морето,
не знаещи, че имат истински крила...
Душите ни - не малко пъти са в небето,
подлъгани от блясъка на смъртната мъгла.
Усмивките - на кукли със конци от памтивека,
лишени от целувката на истинската радост,
ръце на мъничко детенце, търсещо опека
сред просяци, разравящи контейнерната "сладост".
Очите ни - угаснали слънца по жътва,
в средата косери, оплескани във черно.
Там нейде във сеното - Девата е мъртва,
до нея Младенецът ближе рана огнестрелна.
Мечтите ни - висящите градини на Семирамида,
отрупани със плодовете на греха на Юда,
прикрити дяволи в затвора на Темида,
дълбаят дупки (със лъжици за заблуда...).
А червеят в сърцата ни яде безспирно,
охранен и напит с човешки кърви...
13-ти месец идва - казваме му: "Мирно!"
и се залъгваме, че сме в безгрешието първи…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Симона Гълъбова Все права защищены
Поздрав, Мони! 
