Ах, колко празно е без теб
сега, как ужасно ми липсват
топлите ти прегръдки в нощта,
усещам студ, не чувствам вече
твойта топлина...
Затварям пак очи с надеждата,
че като ги отворя, отново
ще си до мен, но уви - 
теб те няма, далече си...
Защо така стана,
"Чао" не ми каза дори,
тръгна си...
без да ти пука за мене,
остави ме сама,
нима не знаеш, че
без тебе ще умра...
Щастието ми приключи
в онзи ден...
онази сутрин...
когато за последно
беше с мен ...
за последно спах в ръцете ти...
за последно целувах устните ти...
за последно видях очите ти...
А после...
ти си тръгна...
и ме остави
да изплача хиляди сълзи,
защо...
защо го направи...
защо си отиде...
нима не знаеше, че
това ужасно ще ме нарани...
Надежда само ми остана,
че ще се върнеш някога...
и щастието ще замести
моята тъга...
че ще бъда някога отново
с теб...
че някога отново
във твоите прегръдки
ще заспя...
Но...
знам, че това едва ли
ще стане отново
някога...